Известната водеща и лекарка д-р Неделя Щонова, която е родом от Пловдив,

Известната водеща и лекарка д-р Неделя Щонова, която е родом от Пловдив, показа в персоналния си профил в обществената мрежа кое е обичаното й място в града под тепетата, видя Plovdiv24.bg . Ето какво показа тя с почитателите си в прочувствена обява:

" Гребната база в Пловдив. Проектирана е от моя брачен партньор арх. Валентин Маринов.

Най-любимо място. Направи това пътешестване към себе си. Не с цел да избягаш от света, а просто с цел да си спомниш какво е да спреш.

Да спреш, преди животът да реши да те спре, вместо теб. Защото в случай че ти не спреш, животът в никакъв случай няма да те пожали. Той ще продължи да взема - здраве, време, мирис, внимание, сила, светлина. И не от свирепост, а по инерция, просто светът по този начин работи - той не е злоумишлен, той е неутолим.

Светът в никакъв случай не ни пита дали сме изтощени, той просто постоянно протяга ръцете си и в случай че ти не пазиш вътрешните граници, силата ти се разпилява като пара над топъл чай … и да, красива е, само че окончателно изгубена. Невронауката тук е безпощадно ясна - продължителното напрежение държи нервната система в режим на оцеляване. Кортизолът остава висок, префронталният кортекс губи изясненост, тялото заплаща цената със забавено възобновяване и изчерпани запаси.

Почивката не е каприз, тя е биологична нужда, с цел да останем здрави.

Затова от време на време отстъпи крачка обратно … както сърцето има потребност от диастола, с цел да може още веднъж да се свие, по този начин и душата има потребност от пауза, с цел да продължи да дава. В дзен споделят, че празната чаша е потребна, не тъй като е празна, а тъй като има място. Място за покой, за смисъл, с цел да видиш хубостта там, където към този момент си и в това, което към този момент си построил, претърпял, надживял. Погрижи се за тишината в теб … не я запълвай незабавно и в нея си спомни какъв брой доста към този момент си постигнал и какъв брой доста мощ към този момент си дал.

И може би … в края на годината е време да си кажем нещо значимо. Животът в действителност е нечовечен, конкуренцията е мощна и ни притиска непрестанно - да бъдем повече, по-бързи, по-издръжливи, по-незаменими, все по-продуктивни, само че може би в този момент в края … на 2025 година е време да оставим тази настройка и постоянно свирепост към самите себе си и неналичието на почитание към границите.

И когато създадем крачката напред към 2026 година, да си дадем едно друго заричане. Не да се натискаме още и към момента до безсилие, а да се научим да пазим покоя в себе си. Да го пазиме умишлено.

Лично аз в никакъв случай не съм била добра в това нещо.

Винаги се разпределям, до край, до безумство … от време на време и оттатък него. Преизтощавала съм се, изгаряла съм силата си, давала съм доста повече, в сравнение с е било рационално … и да, била съм безпределно щастлива с това. Но през днешния ден … като че ли желая да трансформира това и желая дружно с вас, да се научим да приказваме за покоя по нов метод. Не като за разкош и не като за премия след изтощението.

Истинското здраве не е единствено да оцеляваме, а да оставаме цели, до момента в който живеем, даваме, обичаме и сътворяваме.

Да, извънредно мъчно е, несъмнено дори и е невероятно това. Но дано най-малко да опитаме. Защото самозащитата е в наши ръце.. няма кой различен, сами би трябвало да се опазваме. "